Счупено стъкло. Кръв, боли. И от болка крещя и продължавам да вървя.
Тайна... бягай! 
           Просто счупено стъкло, прах, падащ като сняг. Но не като снега нежно те гали, а реже и оставя кървави следи. Стъклен прах, но не от обикновено стъкло, а от огледало. Огледало запазило образите, които са минавали покрай него. Минали събития и отдавна забравени лица, изчезнали в безкрая на мисълта. Всичко е на прах, но пропито с усещането на безвъзвратно загубени мигове и все още отразяващо спомените. Нищо не изчезва напълно! И дори и огледалото да е счупено, остава стъкления прах, по който стъпваме. А той реже и наранява и след всяка наша крачка остават кървави следи. 

Тайна!