Вярно е, че сме нищожно малки в сравнение със света, но където и да сме по земята една и съща е луната, която разпилява през ноща тамата.
   Колкото по далеч сам от вкъщи, толкова повече ми липсват малки неща. Не ми липсва родния ми град, нито стаята ми... липсват ми нещата, които от време на време дори ми се струваха глупави. Да изляза навън и да се чудя половин час защо по дяволите другите още ги няма и след още половин час да се появи една вирна дружка но вече да е прекалено късно дори и за кафе. И така в 23h да се завлечем на училище и, или да си говорим за пълни глупости и да се лигавим до краен предел или да потънем в размисли за собствените си проблеми и слабости. Има и още една възможност, която честно казано най-много ми доставяше удоволствие, но така и не си признах, защото не исках пак да съм сантименталната загубения4ка. Наистина се наслаждавах на моментите, когато имахме пълнолуние... можех с часове да наблюдавам луната... и го правех. Сега също продължавам да наблюдавам луната, но вече не толкова за да се наслаждавам на красотата и колкото да си спомням за моментите, в които я наблюдавах с приятели. Хей нещастници и кучки, продължавайте да гледате към луната от време на време и не ме забравяйте! Може да съм далеч, но и аз гледам към нея, към вас...

 

е жестока гостенка. Ще ти помогне да израснеш, но с цената на безчет невидени от сълзи луни. Мисли за целите си, интегрирай се, но заедно с това носи корените си. Всички пътища започват от хората, които обичаме и рано или късно ни връщат при тях.
Кураж, мило момиче.

кървавата луна, наблюдавана от двора на училище... Незабравимо... Както и ти,любимо мое същество... {{{{}}}}

COOL

Нищо лично, но се опитай да пишеш на кирилица. Ще те четат повече хора. Повярвай ми! Поогледай се малко. Пък и не е толкова трудно. Червените букви на клавиатурата, нали се сещаш. :)))))
Желая ти успех!

Мацка,напълно те разбирам!човек трябва да започне нов живот,че да може да разбере колко хъбав всъщност е бил стария и колко щастливи всъщност са го правили малките и маловажни неща.А и не забравяй че човек никога не е сам,защото винаги има някой който да мисли за него и да иска неговото щастие,което в случая са твоите приятели и съм сигурна че те никога няма да те забравят,защото лъната блести всяка нощ,а нея просто е невъзможно да не я забележеш:РрРрРр